Чаят достига Русия сравнително късно – през 1638 г., когато монголски владетел подарява на руския цар Михаил Фьодорович няколко сандъка с изсушени листа. Московският двор приема напитката с интерес… но скоро идва културният сблъсък.
До края на 1600-те години чаят в Русия е по-скъп от златото на килограм. През 1670 г., килограм китайски чай се е продавал за еквивалента на цяла кравa! Само богатите търговци и висшата аристокрация могат да си го позволят. До 1689 г., когато Русия подписва Нерчинския договор с Китай, внася се символично количество – около 65 кг годишно.
Църковен страх и суеверия
В писмо от 1665 г. митрополит Йона от Новгород нарича чая “прахът на съблазънта”.
Руската православна църква – особено в периода на Старообрядците (отцепили се след църковната реформа на патриарх Никон) – започва да подозира, че чаят има “нечисти и източни сили”, защото:
-
идва от езически или будистки земи (Китай, Монголия);
-
предизвиква странна тишина и размисъл у хората;
-
се използва в ритуали от „нехристиянски народи“;
-
не е споменат в Библията – значи е съмнителен!
Чаят – отрова за душата?
Някои духовници стигат до крайности, твърдейки, че чаят разслабва волята, „влиза в мозъка“ и води до опасни философски разсъждения, които отклоняват вярващите от покорството и скромността. Имало е дори случаи, когато монаси, хванати да пият чай, били наказвани с пост и покаяние.
Никога не е имало държавен указ, забраняващ чая. Но влиянието на Църквата било толкова силно, че в някои области свещеници са проповядвали срещу него от амвона. Хората се страхували да го пият публично, особено по време на пости и в малките села. Следват десетилетия на недоверие. Тайно пиене на чай в мазета. Продава се като лекарство, а не напитка. Сравнява се с опиум…
Личната драма на един Боярин
Според предание, пазено в северноруския град Вологда, боярин Иван Дьомидович Тургенев (не е роднина на писателя) бил запленен от „чудотворната напитка“, донесена от Китай. Той започнал да кани гости на вечерни събирания, където се пиел чай вместо медовуха.
Църковниците го обвинили в “източна прелест” – грях, сравним с окултизъм. През 1662 г. му е наложено покаяние и конфискация на личния самовар. Домът му бил временно закрит за обществени събирания.
Синовете му напускат Москва – един отива в Киев, друг – в Казан. Те обаче пренасят любовта към чая нататък, слагайки началото на регионална традиция.
Но времето побеждава страха. Петър Велики отваря вратата за западната култура – и чаят се завръща. Този път с мед, лимон и самовар.
Промяната настъпва с Петър Велики (началото на 18-ти век). Той е очарован от Европа, където чаят вече е мода. Започва да го популяризира в аристократичните среди, а малко по-късно всеки почтен руснак вече има самовар у дома.
Но промените винаги отнемат време. В някои случаи – векове. Старообрядците в Сибир и до днес отказват кафе и чай, наричайки ги „питиета на забравата“. Вместо това пият билкова отвара, наречена иван-чай – от листа на върбовка (Epilobium).
Но сред мнозинството от руския народ, черният чай си остава любима напитка и до днес.

